Aleksej Volokrine;

hunter Брой мнения : 7

aleksej volokrine

27 years / hunter / colton haynes

Паркираното Порше пред мотел във Финикс бе като древна египетска монета в лондонски музей. Нито черния автомобил, нито външността на притежателя му носеха белезите на мизерната професия, която в момента той упражняваше. Протритите дънки и черно яке отиваха на възрастта му. Алексей Волокрин носеше едновременно руски и украински жилки, макар че акцентът отдавна бе изчезнал и сега повече приличаше на южняшки. Светлите очи също отдавна не можеха да бъдат отличетелна черта, а по природа той бе мръсно рус.
Чудите се какво прави в Америка? Ако имаше семейство или някаква връзка с родината си или поне с родната Европа, то вероятно нямаше да е тук. От известно време Алексей имаше известна доза неприязън към Америка. Не харесваше както устройството им, така и мръсните политически схеми, в които вкарваше всички, а накрая излизаше невинна. Приемаше, че именно тя проповядва насилие и расизъм, но ще кажете кой ли руснак не би бил срещу Америка? Може би сте прави. Все пак крушата не пада по-далеч от дървото и въпреки че бе осиновен и не особено важна точка от ежедневието на родителите си, особено след развода, Алексей донякъде израсна като патриот на своята родина. Това обаче не обяснява защо се включи в Американската морска пехота. Може би за двадесет и една годишната му версия бе пристижно. Може би просто защото желаеше да накара баща си да се гордее след като в гимназиалните си години определено не бе повод за гордост, както и може би ако бе приел да учи финанси във Виена. Баща му бе бивш военен, което пък обяснява защо детството му бе поредица от команди, а не разговори и наставления, както и разочарованието му от разглезеното съществуване на Волокрин до тази заветна възраст. Постъпването в пехотата все пак не се оказа чак толкова голяма грешка.
Времената доста се бяха променили от онова, което бе чувал от баща си за неговот време в армията, както и за това на неговия баща. Липсваха толкова тежки войни и само на два пъти му се наложи да посети Иран. След това бе прехвърлен в нова категория, подготвяща обучени стрелци. Вероятно ръстът му, който можеше да дължи единствено на сибирските си гени, играеха някаква роля, защото американците до известна степен бяха с поне десет-двайсет сантиметра по-ниски. Обучението му завърши с категория снайперист. Разбира се, Алексей от две години насам не се занимава с политически убийства или други подобни. Темпераментът му се оказа извънредно сложен и неконтролируем, което принуди пехотата да го освободи от длъжност. Избухливостта и неспособността на моменти да контролира гнева си, както и безпричинната агресия бяха само част от характера му, но определено едни от чертите, които всеки трябваше да има предвид.
След освобождението си Волокрин отдавна бе забравил за университета. На двадесет и пет едва ли вече тръпнеше да вкуси от колежанския живот. Дейността като ловец го завари в крайпътен бар след около три чаши с уиски и досега вярва, че му пасва идеално. Определено е лек за честите пристъпи на агресия.

creator Брой мнения : 103

Добре дошъл! :)