Dàniel Flemming.

Dàniel Flemming | 26 | Ian Somerhalder | Hunter |

Наивен. Ето такъв беше Дàниел в миналото. Не слушаше разума си, следваше само и единствено сърцето си, което понякога го подвеждаше и го караше да изпитва болка, за която никога не бе мислял, че може да чувства. И именно страданието го бе превърнало в това, което е сега. В един егоистичен и безчувствен кучи син, който не се предаваше пред нищо и не оставяше никой да го сломи - нито тялом, нито духом.

Преди около 22 години, Сиатъл;;
Вечерта беше топла, слънцето проникваше през светлите завеси на не особено голямата къща на семейство Флеминг. Дàниел рисуваше поредната картинка върху масата в хола, хванал цветен молив в ръка. Бе единствено дете и това караше родителите му да му дават всичко, което поиска. Те съвсем скоро трябваше да се приберат, а той ги очакваше с нетърпение, за да им покаже рисунката си - той, майка му и баща му изрисувани върху белия хартиен лист. Твърде нескопосано за възрастта му, но въпреки това красиво и чувствено. Самата стая бе погълната от девствената тишина, чуваше се единствено драскането на зеления молив по листа. Но изведнъж всичко това се превърна в една коренно различна картинка. По входната врата някой блъскаше яростно с юмруци, мъчейки се да я разбие. Сърцето на малкото момченце подскочи в гърдите му, засядайки в гърлото му. Той захвърли настрани молива си и бързо побягна към гардероба в дъното на стаята. Скри се вътре, като надничаше през малката дупка на ключалката. Опитваше се да успокои желанието си да изпищи от ужас, а това сякаш го даваше. Секунда по-късно някакъв маскиран мъж нахлу в къщата, разбил вратата. Малкият Дани спря да диша за няколко секунди, а сините му ириси шареха хаотично из малкото помещение, в което се намираше. Сякаш бе в свой собствен затвор, от който нямаше измъкване. Късите му пръстчета се бяха свили в малки юмручета, издаващи паническия страх, който го бе превзел. Надничаше през ключалката, виждаше маскирания мъж как бясно разхвърля целия хол, крещейки като обезумял имената на родителите му. И сякаш на повикване, те се озоваха на прага. Маскираният ги издърпа бързо в къщата, блъскайки ги върху широкия диван, където Дàниел бе стоял преди броени минути. Майка му, трепереща от страх, бе взела рисунката му в ръце, а сълзите й потекоха по лицето й. Баща му, стоящ до нея, гледаше безмълвно и виновно.
- Къде е кутията, Джеймс? - попита крещейки маскирания, насочвайки оръжие към него. Двамата мъже започнаха настървен спор, който продължи повече от час. След това всичко приключи. Чу се силният заглушителен изстрел, а след него още един. Родителите на малкият Дани лежаха мъртви на дивана, облени в кръв и напълно безжизнени. Той проплака тихо и след като облеченият в черно мъж напусна къщата, Флеминг излезе от гардероба, ридаейки с цяло гърло над мъртвите тела на родителите си. Бе станал свидетел на тяхното убийство, а психиката му бе напълно разтърсена.

Сега Дàниел се бе превърнал в машина за убиване. Бе се заклел, че ще намери маскираният мъж и ще го накара да си плати с цената на живота си. През годините Флеминг се бе осъвършенствал във фалшифицирането от всякакъв вид, бе отличен боец, но сърцето му продължаваше да бъде обвито в мрак и тъмнина. Тъмнокосият мъж се бе затворил в себе си, не допускаше никого до себе си и използваше жените само за удоволствие. Дàниел излъчваше студенина и безгрижие, може би защото обичаше хазарта и именно от него бе станал толкова непредсказуем и неразгадаем. Рядко се усмихваше и не вярваше в любовта.