''3-2-1 СКАЧАЙ'' Червеникавата коса на брат й се развя във въздуха и за секунди и двамата летяха, като искински птици.Естер усети как краката й се загъваха като желе, когато се потопиха във водата.Силата й не бе малка, никак даже.Бе висока с добро телосложение. Онези там вътре в горящата им къща бяха там, за да ги убият.И двамата не бяха глупави и го осъзнаваха напълно.И на тяхно място..и двамата бяха постъпили така.Ако и техният враг беше такова семейство, като тяхното и те биха отишли и изравнили къщата им със земята.Изплува бавно на повърхноста и се огледа. Какво се очакваше да направят, да се скрият или да посрещнат смъртта си подобаващо.''Бягай''Извика й той след секунди почивка.Задърпа го двамата изчезнаха в мъгливата октомврийска вечер.Само червеникавите пламъци придаваха цвят на тази сива и тъжна картина описваща живота им. След години криене и инстинктите им за оцеляване бяха достигнали връхна точка.Веднъж се случи, така че един старец седят облегнат на една пейка хвана Джори и му каза, че прилича на един стар глупак на име Робърт, който рискувал живота си, за да получи съставките на едно заклинание от него.Джори и Естер се сетиха, че говорят за баща им, който не веднъж им беше разказвал за това.Всеки друг глупак би сметнал старчето за луд, но не и те.Естер го задърпа за ръката, която държеше откакто бяха излязли. -Сигурен съм, че този ваш Робърт ние не го познаваме. - измърмори той и моментално се ометоха.